Разположение
Град Сандански се намира на 166 км. южно от София, на склоновете на Пирин планина, на бреговете на река Бистрица.
Градът, разположен на надморска височина – 224 м, е най-топлият български град, средногодишна температура на въздуха 14,7 ˚С, относителна влажност на въздуха – 66%, средногодишни валежи – 534 мм, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури.
За курорта е характерна отлична аерация при пълна защитеност от северни ветрове. В Сандански няма никакво промишлено замърсяване, в самия град има обширен лечебен парк. На територията от 344 дка. виреят над 200 средиземноморски растителни вида, някои от които природни забележителности на над 550 години.
За климата на Сандански е характерно ясно изразено средиземноморско влияние и комплекс изключително благоприятни биоклиматични стойности.
Балнеолечението
От хилядолетия гр. Свети Врач (Сандански) е бил известен с лечебната си минерална вода. В курорта има 5 минерални извора. Санданските минерални води са прозрачни, безцветни, без мирис, с приятен вкус, хипертермални (от 42 до 81˚С), слабоминерализирани, хидрокарбонатни, сулфатно-натриеви, богати на флуор и метасилициева киселина. Лечебните свойства на минералната вода се използват
във водолечебните програми при заболявания на опорно-двигателния апарат, централната и периферна нервна системи, диабет, стомашно-чревни и гинекологични проблеми. Водите се препоръчват и за пиене по схема, предложена от лекуващия лекар.
Климатотерапия
Уникалният климат, невероятната чистота на въздуха и пълното отсъствие на алергени правят курорта изключително подходящ за профилактика и лечение на заболявания на горните дихателни пътища и бронхиална астма.
По данни от научни изследвания, процентът на подобрение на състоянието на болните при всички форми на бронхиална астма, по всяко време на годината е значителен.На първо място по успеваемост на лечението е атопичната форма, после е смесената и инфекциозно-алергичната. Влияние върху ефекта на лечението оказват сезонът и формата на бронхиалната астма.
Най-големи резултати дава куруртното лечение на атопичната форма през есента – 96,7%, а най-ниски са резултатите през лятото – 86,8%, при инфекциозно-алергичната форма най-голям ефект е отчетен през лятото – 88,3%, а най-нисък през пролетта – 79,1%. При смесената форма най-голям ефект е установен наесен – 92,6%, а най-нисък през пролетта – 76%.
Научните изследвания, касаещи отделните резултати от курортното лечение и наблюденията на преселилите се в курорта болни, дават основание за извода, че оптималният срок за лечение на хронични неспецифични заболявания на дихателните органи е 30 дни. За получаването на сравнително дълга клинична ремисия в състоянието на болни с тежки форми на заболяването, лечението трябва да продължи от 3 до 6 и повече месеца.
Основни показания за лечение:
• хронични неспецифични заболявания на белите дробове при деца и възрастни (бронхиална астма, хронични бронхити, хронични пневмонии, ринити, фарингити и др.);
• заболявания на опорно-двигателния апарат;
• заболявания на периферната нервна система;
• кожно алергични заболявания;
• заболявания на пикочоотделителната система;
• заболявания на стомашно-чревния тракт, на черния дроб и жлъчните пътища;
• постфрактурни състояния – бавно зарастващи костни счупвания;
• затлъстяване. 
Методи за лечение:
• климатолечение ( аеротерапия, хелиотерапия);
• Двигателна терапия (лечебна физкултура, дихателна гимнастика, масаж и др.); аерозол терапия (инхалации с използване на минерална вода, найстойки от билки и лекарства);
• фитотерапия (лечение с традиционното за България използване на билки);
• апаратна физиотерапия (светлолечение, электролечение, магнитотерапия, иглотерапия, парафин);
• балнеолечение ( минерални вани с медикаменти или билкови настойки, басейни с термална минерална вода, сауна, минерални вани, обогатени с въглероден двуокис, кислород, сгъстен въздух, електрогалванични вани). 
Противопоказания:
• туберкулоза в открита форма;
• злокачествени заболявания;
• прогресираща артеросклероза;
• хипертонична болест в стадий на декомпенсация;
• психични заболявания;
• инфекциозни заболявания;
• сърдечна декомпенсация;
• бронхиална астма, съпроводена с тежки сърдечно-съдови усложнения;
• болести, предизвикани от продължителна кортикостероидна терапия;
• бременност.
Екотуризъм в България
В последните години България следва глобалните тенденции и развива своите възможности за практикуване на еко туризъм. Еко туризмът е туризъм с отговорност за околната среда с оглед нейното опазване по отношение на слабо засегнати от човешката дейност природни територии с цел рекреация сред живата природата и запознаване с местните обичаи и култура. Еко туризмът съчетава разнообразни дейности на открито – планински преходи – еко маршрути, еко пътеки; планинско катерене; разглеждане на пещери; фотографска дейност сред природата; наблюдение на животни и птици; културен и селски туризъм.
България е страна с уникалнo красива природа – зелени гори и планини, буйни реки, сини езера, слънчеви плажове, лековити горещи извори и дълбоки студени пещери.
Това природно богатство е зеленото злато на България – съкровище, достъпно за всички природолюбители и почитатели на алтернативни видове туризъм.
Ено туризъм
Виненият туризъм е един от най-бързо развиващите се и добиващи все по-голяма популярност видове туризъм в България. И това не е случайно. Производството и консумацията на вино има дълбоки традиции по българските земи, датиращи на повече от 5 000 години. Много преди тази напитка да се превърне в символ на Франция, Испания и Италия, древните автори описвали невероятните качества на тракийски елексир, който
бил създаван на територията на днешна България. Траките, наред с култовите съдове и обредите, са оставили достатъчно следи за своето преклонение и към виното, което те използвали не само за консумация, но и като ритуален дар към своите богове, за единение със своите божества. Сред множеството артефакти от тракийските племена, най-често срещаните са именно съдове за съхранение или консумация на вино: кани, ритони, амфори.
До наши дни са се запазили няколко уникални български сортове лози като памид, червен мискет, димят, гъмза, мавруд и широка мелнишка лоза, от които само ароматния мавруд може да бъде опитан в България. В по-ново време в
България започват да се засаждат масово и други сортове като каберне, мускат, мерло, совиньон блан, шардоне, траминер и грузинския сорт ркацители, който през 60-те години е заемал близо 40% от производството на бели вина.
За последните 20 години обаче винения бизнес в България придобива нов облик. На територията на цялата страна се появяват все повече нови малки и средни по големина винарски изби, които имат не голям добив, но за сметка на това се отличават с уникално качество и атрактивни цени. Почти всички имат дегустационни, където техните клиенти имат разнообразни възможности да се насладят на ароматните и вкусни български бели и червени вина, наред с красива природа и добра кухня.
Най-характерни сортове в България са червените винени, на които се пада около 60% от винопроизводството. Най-голям дял имат памида, следван от каберне совиньон, мерлото и широката мелнишка лоза. Сред белите винени сортове, най-често се произвежда ркацители, димят, червен мискет, мускат отонел и шардоне.
В България могат да бъдат отличени 5 лозаро-винарски района: южнобългарски или района на Тракийската низина, източно-български регион или по
черноморското крайбрежие, северно-български регион или района на Дунавската равнина и северозападната част на България, югозападен регион или районът по поречието на р. Струма и подбалкански регион или т.н. Долина на тракийските царе.